Приема се, че просветителите на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент. От това може да предполагаме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св Методи, немското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската реч.
Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Цар Борис–Михаил изпратил (886) Климент в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893) Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886–916) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир „Св. Пантелеймон“, св. Климент починал на 27 юли 916 г.

Житията на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094–1107) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216–1234).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември

Такъв разсадник се създава и до град Кюстендил. През 1892 година в района има около 30 000 дка овощни насаждения, от които 22 000 дка сливи.

Местните първенци – Григор Караманов, д-р Христо Ленгарски, Георги Друмохарски и Михаил Давидов откликват на предложението на отдел Земеделие към Министерството на финансите да отделят необходимата площ от общинските земи. В протоколите от общинското заседание е показано колебанието на общинниците къде точно да бъде разсадникът и колко място да отделят. Накрая се спират на общинската мера около бившата турска казарма. Теренът е запуснат, използва се за пасище на различни видове домашни животни и птици, казармите се нуждаят от ремонт. Официално овощарският разсадник е открит през 1892 година на площ 116 дка. Но и през 1893 година, 1894 г.одина и 1895 година продължава почистването и облагородяването на мястото; търси се и се назначава персонал. За управител на разсадника е назначен чешкият агроном Йозеф Карл Вашичек на 10. X. 1895 година.